Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.01 15:45 - Тракийската цивилизация
Автор: vled Категория: История   
Прочетен: 188 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 18.01 15:06


                                Тракийската цивилизация

Малко  се знае за Траките, но едно е сигурно – те са най-древното население на Балканите и тяхното присъствие, култура и влияние като манталитет и светоусещане върху всички балкански народи и особено върху нас българите като техни най-преки наследници е неоспоримо.

Загадъчен и непознат народ - така и до днес характеризират траките! И досега се чудим защо може би най-умните хора на древността не са създали писменост или не са създали империя, а са можели и едното и другото! Отговора трябва да търсим в светоусещането им, разбиранията им за живота, в тяхната философия. 

Най-характерна черта за траките е била тяхното легендарно свободолюбие, което се подчертава от много антични автори. Част от това е тяхната отбелязвана от всички хронисти необикновена храброст и непоколебимост в битките. В боевете са имали само една тактика – напред!

Нека да погледнем намерената бронзова глава на тракийския владетел Севт ІІІ, тя говори сама по себе си! Човек, в когото самочувствието, гордостта, мъжествеността, решителността, благородството и интелигентността са събрани в едно, човек, когото никой не би искал да срещне като враг!
image

Такива са били траките, а свободолюбието е и основната причина те да не се обединят в една голяма империя. Трудно е било на местните владетели да се подчинят на някой друг като тях. 

Освен това в древността никой не ги е заплашвал, никой не е успял да ги подчини. Изключение прави само завладяването за кратко време (за около 20 години) на една неголяма част от Тракия, около тракийския град Пулпудеѐва (Пловдив), от Филип Македонски. Не е и случайно, че по-късно, когато Тракия все пак пада под властта на Римската империя, предводител на въстанието на робите в древен Рим е не друг, а тракът Спартак от племето БЕСИ, едно от най коравите и непокорни тракийски племена, населявало Източните Родопи около и на запад от град Кърджали.

Безпределното, граничещо с нихилизъм свободолюбие, а оттам и липсата на обединена, силна и единна държава е и основната причина у траките да не се развие чувството за обособен етнос. Оттам идва и лесната им романизация, а по- късно и турцизация, когато тракийските земи са завладени племе по племе, бавно, но последователно от тези две империи. 

В Тракия никога не са приемали робството и робовладелството, това срамно творение на човечеството.

Твърди се, че Египет или Месопотамия е родина на робството, но това не е вярно. Робството е измислено и въведено, а по-късно и узаконено като форма на обществен строй около 3000 г. пр.Хр. в древна Гърция, но за това няма да намерите нито едно писмено сведение в гръцките хроники...

Впоследствие е възприето от всички съседни народи, а по-късно и от римляните.

От всички, но не и от траките!

Свободолюбието на траките е основната причина те да не се повлияят и да не възприемат робовладелството и в тяхното общество. Става въпрос за период от няколко хилядолетия, в които всички съседни народи и голяма част от останалия свят е бил робовладелски, но не и траките!

Със сигурност са можели да станат робовладелци, защото в многото войни, които са водели, неминуемо са взимали пленници, но са ги освобождавали, не са ги правели свои роби. Уважавали са както своята свобода, така и свободата на другите, а с такъв жест на благородство показвали едновременно и своето морално превъзходство, и презрението си към робовладелския манталитет на противника. Като пример ще посоча сведението, според което царят на тракийското племе гети - Дромихѐт, успял по време на една военна кампания да плени Лизимах (гръко-македонски владетел, преди това висш военачалник на Александър Македонски) с цялата му армия, но после го освободил - и него и армията му!…

Пак по сведения на гръцки хронисти, но около 1300 години по-късно гръцкият император Василий ІІ направил същото – освободил около 14 000 пленени български войници, но преди това „цивилизовано” им извадил очите, като оставил на всеки 100 слепи по един с едно око да ги води...

Както бихме казали днес - разлика в цивилизационния модел… 

Тезата, че траките са изпитвали влияние от съседните народи, е силно преувеличена. Напротив, другите са се влияли и са заимствали от тях! Утвърдената от тях система на устно предаване на знанията работела безпогрешно и не са искали да я променят. Не са имали писменост, защото не са имали необходимост от това, а знанията се съхранявали по-продължително и по-добре, отколкото писмените, които винаги могат да се изкривят и преиначат от този, обикновено един, който ги пише. Пример за това е фактът, че боговете и богините на пишещите гърци - Зевс, Аполон, Хера,Атина и др. са останали само в митологията, т.е. няма ги вече, докато тракийският БАГ/БАКХ, БАКХус, леко променен днес на БОГ е останал и до днес? Останали са и древните тракийски ритуали кукерството и нестинарството. Останали са не само в България и на Балканите, а и в цяла Европа и не идва ли това да ни покаже, че тези неписани паметници на традициите, духовността и културата  на траките са в крайна сметка  по-трайни и на практика вечни, за разлика от записаните, които са и в някаква степен оспорими?  

Траките не са водели завоевателни войни!

Не са имали нужда да воюват за нови територии, защото като едни от първите хора на света свободно са се разселили по най-добрите и тогава, и сега земи като климат и почва, което е било и най-ценното нещо за времето си. Не са им трябвали нови земи, защото животът им е бил прост и лесен и са се чувствали спокойно и сигурно в земите, които населявали. Когато са воювали, е било само за да се защитят от всякакви нашественици, напуснали преди това Балканите и разселили се по света, но след време връщащи се към люлката на живота отново и отново - явно нещо все ги е привличало към това място… 

Траките са имали високоразвита медицина, били са най-изкусните лечители на древността. Медицината им е била водещата в древния свят.

В диалога „Хармид“ Платон говори за Залмоксис, който е смятан за бог-лечител, както и за различни начини на лекуване – чрез билки и чрез баене (пеене). Двете дейности обикновено се извършват от един и същи човек - жрецът.  ”А Залмоксис” — рече ми той — „нашият цар, който е божество, говори, че както не бива да се заемаме с лечението на очите отделно от главата, тъй не бива да се заемаме с лечението на главата отделно от цялото тяло и също така тялото отделно от душата“.

https://www.chudesa.net/%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B8/

 

Античните хронисти свидетелстват също и за това, че траките са  преподавали астрономия и на гръцките царе.

Музиката е била нещо много важно за траките. В представите на античните автори древна Тракия е страна на музи, митични певци и музиканти. Музиката основно се е базирала на най-стария лад – пентатониката, т.е. мелодиите се строяли основно върху пет тона. Пентатониката е сигурен културен белег на най-древните народи. Това са основно японската музика при жълтата раса и негърската музика при черната раса. Днешната поп, джаз и рок музика също са базирани основно на пентатониката, донесена в САЩ от африканските негри. Мелодиите в музиката на Родопите също са изградени почти изцяло върху пентатоника и това е още един белег, че там, където е имало относителна липса на други културни влияния, се е запазило звученето на древните пет тона. Певческите умения на траките са били неоспорими, нека да видим просто какво пише в митологията за Орфей (Баг/Бакх), за да си дадем сметка какво впечатляваща сила е имала неговата музика и да не се чудим на какъв ген дължим известните на цял свят български гласове.

Танците също са били основно нещо в тракийската култура. Където някъде се видят хора, хванали се за ръце и танцуващи под звуците на музика, това със сигурност е нещо, оставено ни от древните траки.

Стенописите в Казанлъшката, Александровската, Оструша и в още 2 гробници, (където са повредени) са също част от цивилизацията на траките. Няма нито една такава в Древна Гърция. 

image


Траките са били ненадминати майстори във всички занаяти, особено в златарството. И днес ни изумява съвършенството, с което са изработени съдовете и предметите от Панагюрското, Рогозенското, Вълчедръмското и други известни находки и съкровища. А тезата, че не е възможно такъв „неясен” от историческа гледна точка народ да е създал тази красота и изящество, е просто смешна.

Не гърците, а траките са първоучителите на всички други народи както в земеделието и скотовъдството, така и в леенето на метали и във всички други занаяти. И е направо дразнещо единодушието на всички историци и траколози, че тези красиви и изящни предмети са изработени или от гръцки майстори, или от траки, които „несъмнено” са учили в някоя гръцка школа. Няма дори намек за допускане на обратното, макар че намираните в днешна Гърция такива образци са много по-малко и най-вероятно намерени в Северна Гърция, където са живели много тракийски племена. Много по-вероятно е и те да са изработени от тракийски майстори или от гърци, обучавани от траките. И в тази връзка - време е тракологията да се раздели с уютното гнездо, което си е свила в сянката на гръцката митология, и да намери своята истинска същност.

Не мога да отмина:

1. Златото на Варненския халколитен некропол, известно като най-старото обработено злато на света, датирано на 6500 години, т.е. 1000 години по-древно от всичкото известно досега обработено злато!

2. Солницата - откритата неотдавна край Провадия праисторическа селищна могила, най-ранното регистрирано в Европа място за добив на сол и най-ранния укрепен с каменни стени, бастиони и ров тракийски град. Стените са изградени с огромни камъни, тежки до 5 тона и изградени като египетските пирамиди, но 2000 години преди тях. Солта се е добивала там още от около 5400 г. пр.Хр., т.е. преди 7500 години!

3. Най-древните не са строили храмове за своя бог. Едва ли има някъде другаде по света толкова много древни скални светилища и мегалити, отколкото в сърцето на древна Тракия, днешна България.

4. Всички други находки от тъй наречената „Староевропейска” или „Долнодунавска култура”, включително над 45 000 картирани надгробни могили само на територията на България, които са първообраз на по-късните пирамиди, не са нищо друго освен материални останки от най-древната култура на света – тракийската. Перперикон е само върхът на айсберга,  какви ли изненадващи открития ни очакват по поречието на река Марица, в планините Странджа, Сакар и Източните Родопи, където са най-най-древните живелища на траките…

Всичко това говори за една високо развита цивилизация, която според някои западни учени е най-древната,  основополагащата  цивилизация в Европа, която неминуемо е оказвала своето оплождащо и благородно влияние върху всички съседни народи, включително елини и римляни.

 

 

За всички е ясно, че ние сме най-преките наследници на траките. Според последните генетични проучвания ние българите сме може би повече траки отколкото славяни или  прабългари и като такива неминуемо носим техния ген, тяхната култура, език и начин на мислене, така че основа на българската идентичност не е гръко- римската, а тракийската цивилизация.

Много неща сме наследили от траките. Останали са и до ден-днешен, макар че понякога се чудим – това откъде е дошло? Прави ни различни от другите народи, та чак кара някои от нас да се притесняват от това различие.

На първо място това е езикът.

Българският език е от славянската група езици, но е по-особен и различен. В него действително превес има славянското звучене, но неговата структура, неговата подредба и начин на изразяване, неговата съхранена и до днес основа е древният тракийски език, който в другите славянски езици е почти изчезнал и изненадващо е частично запазен в литовския и латвийския. Освен това той е единственият сред другите славянски езици аналитичен език, което според езиковедите е характерно за по-развитите, по-древните езици. В българския език има и думи, донесени и наложени от Аспаруховите българи: БАЩА, МАЙКА, ТАТКО, МОМА, ПЛАНИНА, БУЛКА и др. но това не променя много нещата. Древният тракийски език е жив и до днес в земите на древна Тракия и ние, българите, все още го говорим, макар и частично.

Шестицата и до днес е степен на съвършенство в сърцевината на древна Тракия – България. „Отличен 6” е най-високата оценка в българското училище, а познатата ни фраза „Всичко е на 6”, т.е. перфектно, едва ли се среща другаде.

Кимането с глава за „да” и „не” е  още нещо, оставено ни от траките.  И кимането, и шестобалната система са неща, които се използват в България за разлика от целия останал свят, който използва предимно петобалната система и обратното на нашето кимане с глава. Това понякога кара нас, българите, да се чувстваме като аборигени, каквито всъщност сме, но какво по-добро основание за гордост!... (Аборигени е название за най-старо, коренно население).

Уважението към другите и етническата толерантност,  които носим като ценност не са само фрази. Най-яркият пример за това е, че  само ние българите (донякъде и датчаните)  сме единствени от останалия „цивилизован” свят,  спасили своите евреи през Втората световна война, но не го смятаме за нещо особено!

Най-важното за една цивилизация не са материалните, а духовните и моралните ценности, където древна Тракия е далеч по-напред от много европейски народи. Наследството, духовната форма на днешна Европа, заложена от моралните ценности на гръко-римския свят, пред който всички днес се прекланят включва:

 

и Робството,

и Кървавите кръстоносни походи,

и Горенето на вещици,

и Християнската Инквизиция,

и Кристалната нощ,

и Холокоста.

 

Всичките тези „неща” са непознати за древните тракийски и днешните български земи!

По отношение на гръко-римския свят ние българите може би сме изостанали, основно в начина на управление на обществото, но не може да бъде другояче след 500 години липса на държавност и естествено развитие, а в последвалите 140 свободни1 години участия в 5 войни и няколкократни унищожения на създаваните елити. Като народ имаме какво да догонваме някои от европейците, но и нас трябва да ни догонват!

Някои определят част от нашата история като „култура на оцеляването”,  „национално малодушие”, „робско съзнание” и  „преклонена главичка остра сабя не сече”, но това си е тяхно мнение. Да оцелееш е върховен инстинкт, заложен ни от природата и това е по-скоро мъдрост, отколкото „национално малодушие”, защото е по-добре да оцелееш и да си дадеш шанса да „възкръснеш”, както в крайна сметка е станало с българите, отколкото да останеш „херойски”  в историята като много от великите, които днес ги няма. За сметка на това ние сме си все още тук, в земите на древните си праотци, в най-древната държава на Европа, говорим си на нашия древен език, пишем си на нашата собствена азбука, за разлика от по -„цивилизованите” от нас, които използват чужда азбука на един мъртъв език.

И накрая:

Ето и какво казва Хегел в речта, произнесена в Нюрнберг при избирането му за ректор на тамошния университет:
“Тракийският свят е най-красивият, който някога е съществувал”…

 




Гласувай:
4
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: vled
Категория: История
Прочетен: 4469
Постинги: 10
Коментари: 329
Гласове: 82
Архив
Календар
«  Февруари, 2020  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
242526272829